Някои от най-опасните вулкани в света може да изригнат много по-скоро от досегашните очаквания, показаха резултатите от ново проучване, цитирани в статия на Браян Хендуирк в Нешънъл джиографик. Изследването включва наблюдение върху изригването през 2008 година на мощния вулкан Чайтен в Чили. Обикновено сеизмолозите улавят тремора, предхождащ вулканичните изригвания, но в конкретния случай жителите на селищата в основата на Чайтен са усетили земетресение и са имали само 30 часа да се изнесат от опасната зона преди спящия вулкан да изригне.

На 03.05.2008 магма от дълбочина 5 километра само за 4 часа достигна до повърхността и проби през върха на вулкана. Мощният напор катапултира в небето колосална колона от дим, прах и други материали на височина 19 километра. В този случай хилядите чилийски селяни от подножието успяха да се евакуират, но учените се опасяват, че много повече хора по света, живеещи в подножията на подобни, т. нар. риолитни вулкани, може да нямат този късмет. Този тип вулкани съдържат голямо количество силикатни материали и гъста магма. Под повърхността дълго време се насъбира напрежение, което води до мощно и рязко изригване.

Мащабни риолитни вулкани има в Йелоустоун, Уайоминг, в Лонг Вали, Калифорния, и в Валис, Ню Мексико. Японските острови и новозеландската Вулканична зона също съдържат много подобни вулкани. По принцип те изригват толкова рядко, че учените за първи път наблюдаваха действащ такъв при изригването на Чайтен. Смята се, че между отделните събуждания на такъв колос може да минат и 10 000 години. Според съавтора на проучването Джонатан Кастро от Institut des Sciences de la Terre в Орлеан, обаче, най-мощните изригвания в историята на земята са именно от риолитните вулкани. Може и да има малко изяви от тяхна страна, но те имат наистина тежък удар - предупреди ученият.

Експертите се заинтересуваха от причините за резките изригвания. Според проучванията дълбоко под повърхността магмата на риолитните вулкани стои обвита в тънък слой вода и други течности. Налягането отгоре държи водата на място, но при надигането на магмата към повърхността, налягането отслабва, докато водата изчезне. Магменият материал става с много висок вискозитет, а избутаната вода формира слой от мехурчета, който още повече усилва налягането на околната магма. Постепенно натрупаното налягане избива нагоре през повърхността в експлозивно изригване, което може да се уподоби на махане на тапата от разтръскана бутилка с газирана напитка.

При това изригване високо в небето се изстрелва фина прах и късове скален материал, които могат да достигнат големината на къща, казва вторият съавтор в проучването - Доналд Дингуел от университета в Мюнхен. Всичко това избива право нагоре или встрани по склоновете на планината, на която е вулканът. Нажежените материали могат да задушат хората, да ги изгорят или погребат живи. Кастро и Дингуел алармираха за необходимостта от по-прецизни проучвания на риолитните вулкани, дори и на тези, които не са изригвали повече от 10 000 години и се смятат за затихнали. Други специалисти се съгласяват и препоръчват сеизмометри да се разполагат при самите вулкани, за да се улавят микротрусовете, които предшестват изригването. В случая с Чайтен най-близкият такъв уред се е намирал на разстояние 200 километра. Бе подчертано, че ако нещата се изпуснат до момента, когато хората могат да усетят тремора, нещо страшно със сигурност ще се случи.