Падането на гигантски астероид на територията на полуостров Юкатан, погубил динозаврите и животните през мезозоя, може да е предизвикал масови изригвания на вулкани на платото Декан в бъдеща Индия, което е помогнало за оцеляването на влечуги и безгръбначни, става ясно от статия, публикувана в сп. GSA Bulletin.
Повечето палеонтолози и геолози днес смятат, че последното масово измиране на животни на Земята, случило се преди 65,5 млн. години, е било предизвикано от падането на астероид,, оставил след себе си 300-километровия кратер Чиксулуб в Южно Мексико. В неговото падане не се съмнява никой, но ролята му в измирането на динозаврите и морските животни още е предмет на спорове.
Например през 1989 година палеонтологът Марк Ричардс от Калифорнийския университет в Бъркли е изказал алтернативно обяснение на измирането на динозаврите – според него причина за тяхното изчезване е било масово изливане на магма и изригване на вулкани на мястото на съвременното плато Декан в Индия, приблизително случило се по същото време.
Според изчисленията на учения подобни събития трябва да се случват веднъж на 20–30 млн. години поради повдигането на горещите потоци магма, така наречените мантийни плумове, от недрата към повърхността на Земята.
За последните години, както разказва Ричардс, са били открити редица свидетелства, че другите масови измирания – Великото пермско измиране преди 255 млн. години, триасово-юрското измиране преди 200 млн. години и наскоро откритото второ масово измиране в средата на пермския период – са били предизвикани от изливане на магма и вулкани.
Благодарение на това откритие и новите датировки на скали от платото Декан Ричардс успял да примири своята теория с общоприетите представи за измирането Креда-палеогенско измиране. Той обърнал внимание на това, че пикът на изригвания в Индия практически идеално съвпада с времето на падане на метеорита и се разминава с неговия максимум със 100 000 години, което е просто миг според геоложките мерки.
Подобно съвпадение, според учения, е възможно само в един случай от сто, което накарало Ричардс да провери не са ли били свързани тези две събития. Той посетил заедно с другите съавтори на статията Индия миналата година и анализирал образци от различни ъгълчета на Декан.
В провинция Махаращра геолозите се натъкнали на изключително необичайна картина – доста дебел и добре видим слой между отлагания на вулканични скали, формирал се в периода, предшестващ падането на метеорита. Присъствието му, според изследователите, говори, че изригванията на платото Декан практически са били в същото време.
Падането на метеорита в Мексико, както обяснява Ричардс, е породило мощно земетресение с магнитуд от 9 по Рихтер, което е „разклатило“ резервоара с магма под платото и я е накарало да излезе на повърхността за много кратко време – хиляда или няколко десетки хиляди години – почти 70% от скалите на съвременен Декан.
Заедно с магмата на повърхността на Земята са попаднали огромни количества въглероден диоксид и сероводород, окислили световния океан и предизвикали мащабни преустройства в климата на планетата.
По такъв начин комбинацията от катастрофалното падане на метеорита и последвалите след него изригвания може да са били причината за изчезването на динозаврите и прочие „визитни картички“ на мезозоя, заключават Ричардс и колегите му.
